Рисунката в творчеството на Дора Стефанова е първичен жест, нишка на мисълта, която свързва интуицията с формата. Чрез свободни и деликатни линии художничката оставя ръката да преведе вътрешния пулс в щрихи, които дишат, спират и продължават, сякаш следват ритъма на мисъл в движение. Контрастите не търсят да опишат, а да открият невидимото, което обитава видимото. Във всяка линия се усеща крехкостта на мига, превръщайки рисунката в пространство за търсене и визуално откровение.