Маслената живопис върху платно на Дора Стефанова се разгръща като емоционална територия, в която цветът и жестът се сливат в интимен език. Нейният абстрактен и експресионистичен стил се проявява чрез лирични, свободни мазки и щрихи, които сякаш дишат върху повърхността и напомнят за природни ритми и вътрешни пулсации. Формите, по-скоро загатнати, отколкото очертани, се преплитат в танц на светлини и прозрачности, докато живописната материя пази следата на движението. Това е живопис, която не описва, а пулсира, канейки зрителя първо да почувства, а след това да разбере.