Тази серия маслени картини разкрива съновидно пространство между жеста и емоцията. Нейният език, вписан в лиричния експресионизъм, превръща цвета в дихание, а щриха — в мисъл. Всяко платно е пауза, застинала във времето, територия, в която материята се разширява и свива, сякаш душата оставя отпечатъка си върху повърхността. В тези творби абстракцията не се стреми да описва, а да разкрива: трептението на мига, деликатността  и поезията, която живее между два удара на сърцето.  

Ноела Николова