Това е визуален размисъл за връзката между съществото и неговата среда. Пространството е замислено не като пасивна сцена, а като живо присъствие, което задава въпроси и се преобразява. Творбата се изгражда от диалога между материя, форма и светлина, в който всеки елемент отговаря на другия с равновесие и страст. Това е среща между видимото и неосезаемото, между човешката следа и диханието на мястото. Така пространството престава да бъде вместилище и се превръща в поетичен отговор: отзвук на това кои сме, когато слушаме тишината около нас.

Дора Стефанова